Замисляли сте се в каква рутинност живеем.
В забързаното си ежедневие ние не виждаме, не чуваме, правим не обмисляни крачки, изговаряме думите си на забавен каданс и те просто изгубват смисъл. Зад кадъра ние сме само едни роби на днешната реалност!
Давим се в собствените си усилия да сме различни, изгубваме себе си в опита да бъдем забелязани, очите ни са затвор за привилегированите марионетки! Ръцете ни докосват, дланите чувстват, а пръстите говорят.... .
Материята вижда и чува, но дали се е научила да чувства, дали ние сме се научили да чувстваме.
Успели ли сме да заменим всекидневното поглъщане на средства с най-съкровените чувства да обичаме, помагаме, да бъдем добри и истински ХОРА!
Всеки ден погледът ми се среща с нечий друг, очите ми се свиват и без да искам, без да се замислям си представям живота на този човек, дали има семейство, деца, дали има някой който да го обича истински! Всеки върви със своята история, всеки носи със себе си своя сценарий и играе своята роля. Актьорската игра е заложена във нас самите. Още със раждането, ние вече имаме нашата собствена история....за съжаление там някъде нечии сценарии бива изгубен!
Онези страни, онези огромни територии, които са зарязани в тайнството на третите светове. Сивотата е застлала своята тъмна пелена, беднотията, малкото храна и вода измъчват гърлата на все още съществуващото ''население'' .
Никога не се замисляме над това какво говорим, защо и как тези думи ще бъдат посрещнати от лицето срещу нас.
Много малко са тези, които знаят как умерено да боравят със словото, защото речта е най-силното оръжие. То уцелва един път, но оставя отворена рана..... .
В желанието да сме себе си, стоварваме тежки камъни върху главите си. Сивотата копнее за своя блян. Безцеремонно жадуваме за открехната врата, за път към новото време. Плет от емоции, чужди чувства и нереални спомени за прокълнатото време ,в което живеем.
Непрестанно нараняваме, викаме в жалкия си опит да бъдем чути! Поклон и уважение към тези, които с кипящо сърце се борят за това да бъдат оценени, от живота и не толкова от него....
Стоим изправени пред обществото, а сякаш сива лента е залепена за устата ни, очите гладат, но не характеризират нищо, като мъгла в непрогледен мрак!
Трябва да се замислим над това кои сме, какво искаме и как жадуваме да запълним живота си!
Вкусотийката, която ще споделя с вас е сътворена от четири ръце, моите и тези на сестра ми....
Не мисля, че има смисъл да описвам това чудо на вкусови преживявания.....снимките доказват всичко!
Вегетарианска пица с блат от карфиол
Тази рецепта се пресъздаде много бързо. Обяд-БУМ!!! Балансирано, засищащо и разбира се вкусно.
Необходими продукти:
за блата:
3 ч.ч многооо ситно нарязан карфиол( тук малко се изложих, но вкусът си остана превъзходен)
3/4 ч.ч бадемово брашно
1 ч.л. риган
3 яйца
сол и пипер
за топинга:
ами каквото искате аз ,разбира се, заложих на разнообразни сезонни зеленчуци
патладжан
тиквичка
червен лук
чесънчета
малко настъргано цвекло и морков
чушка(люта или не)......
И да не забравя доматен сос за блата.
Начин на приготвяне:
Продуктите за блата се смесват, прави се на тесто и се поставя, като се разстила тънко, върху тава. Пече се около 20 мин. на 180 градуса.
След това се изважда блата, намазва се със доматен сос(пюре, кой каквото има) и се покрива със зарзавата. След около 10-15 мин. се вади, поръсва се с кашкавал или пармезан и допича до съвършенство.
Сервирам със босилек и може малко зехтин...мммм пак започнах да се облизвам!!!
Grazie.....
