Светът е голям, а ние все още толкова малки!

Buonasera......

Един ден сестра ми дойде при мен и ми се усмихна....знаеше че ще се зарадвам! Каза ми, че е открила нов блог.....знаеше че ще се зарадвам!

Връзката със света ме кара да се чувствам свободна и жива. Всеки път, четейки между редовете на нечий нов пост, аз се потапям в една нова история завладяваща същността ми и опияняваща сетивата. Пренасям погледа си от страница на страница и се удивлявам от възможността на цветовете и думите да се слеят в едно и да реализират велико творчество. Животът им е дълго пазена тайна, споделената рецепта-повод за вдъхновение.

 Хората се унищожават, мамят и давят в собствените си навици! Елементарното, човешкото е изтрило същността си. Живият не иска да създава, мъртвият не може да споделя.

 Моето мото е "никога не спирай да се развиваш". Не е толкова трудно да изграждаш личността си.
 Човекът е проект на висшото общество....
 Човекът е онази максима, която всички желаят, която бива раздирана от една фикс идея за несъвършенство.
 НИЕ сме творчество на изобилието, на необятното пространство, на неодволетворената човешка плът.

 Ежедневието ни затрупва и много малко са онези плодове на съдбата които успяват да се оттърват от пепелта.
 Животът е пъзел, а ние картонените парченца....всяко едно е отделна част от личността ни, всяко едно жарък поглед на невинно дете. Правим грешки, чести спънки....представете си едно дете(малко, нежно и невинно), а то просто пада. И следва плач, очите плуват в необятен океан, ръцете търсят топлотата, онази подкрепа....Но децата са деца, след минути им минава и отново се усмихват, и отнова се затичват в безмерните слова на родителите. Така децата се справят със своите ''проблеми'', нищо не може да застане на пътя им, нищо не ограничава възможностите им..... Нека бъдем деца, нека усетим безгрижието, онова блажено спокойствие съживяващо порочното и истинско щастие.

 Когато сте тъжни, когато енергията напуска тялото ви, не правете грешката да се свиете, не се затваряйте в негативното мислене....! Погледнете нещата от другата страна, разтворете дланите, раздвижете пръстите, изправете се и погледнете нагоре към бездънното небе. Усещате ли връщащата се положителана енергия, докото зрението все още се бори със светлината. Да..това е силата!Понякога трудно, друг път детинско, но никога невъзможно, защото колкото и сложна машина да е човека, той има чувства. Ние мислим и творим, играем си с природата....

                                                                                                Grazie mille......

Винаги съм била....и сега съм, но и ще бъда, P.S. Tвоя вечна жертва

Всички крием нещо....всички губим някого. Съдбата е сложна материя и трудно създаваме приятелство с нея. Тайните са тези, които ни правят различни, които щедро наливат от горещата пара. Хората, крият един от друг и изграждат бариера.....страдат от непознатите граници.

Както следва от заглавието на сайта, има една трета сфера  от моя живот , на която отдавам голяма почит и това е модата. Тази буря от цветове, тези вълшебни кройки, опияняващи платове.....това са поколения велики дизайнери, които диктуват и парафразират беглата истина за човека.

Защо реших да  пиша за тази глобална тема,чак сега...защото есента и зимата са сезоните, в които тя бълва огън, енергезира същността ми, извисява желанието да си различен.
Зимните цветове са епохални, те затварят в себе си чувства и емоции, които ме оставят без дъх. Всеки един си има нюанси, които нюанси ми дават възможност да разгледам всеки един като отделен индивид, като второ аз. Чувствам се свързана с модната индустрия, изпитвам респект към тези, които отдават аза си, за да диктуват развитието на тази приказка. Смелостта, с която дизайнерите играят по белите листове е впечатляваща, удивлява ме развитието което търпи дизайна през вековете. Заменянето на цветове, създаване на нови форми, докосването с  минало и връзката с модерното, бъдещето и старото, но актуално, ново настояще.
Модата е като сладка глътка от свещената напитка на Боговете-амброзия.
Дизайна е вечна история, изградена от богати характери. Тя ни поема, тя ни създава....
Обожавам онези малки закачки, покорните акценти, които създават характер на облеклото.

Душата ми издава слабост към дантелите, към онези срамежливо подаващи се пластове.

Често се питам кой период от развитието на това изкуство ми е любим. И защото съм си задавала толкова пъти този въпрос, или заради друго мога да кажа , че това са 70 години на 20век.
Тогава е "бума" на дантелите, тогава полите биват неусетно подкъсени, покорно поставени в 7/8дължина. Звучи така семпло, но крие в себе си обожанието и неповторимостта на едно вековно преживяване. Кабаретните костюми служат за вдъхновение у дизайнерите. Моделите гордо съживяват новите "бижута", които остават вечно в живота на ценителите.

Друг период е 19 век.......Да! Време на исторически разломи и паметни събития. Век, който за мен остава вечен отпечатък върху сърцата на великите критици. Впечатляващи платове....силни, огнени цветове, различни кройки и неповторими аксесоари.....Един нов прочит на модната индустрия....

Тя не е просто платове, не е просто цветове, Това е вековната истина.

P.S За пореден път се появява Нели, която със своя усет и професионализъм успява да запечата моментите от живота на всеки, който иска за остави почерка си в историята.....Едно голямо БЛАГОДАРЯ!!!