Светът е голям, а ние все още толкова малки!

Buonasera......

Един ден сестра ми дойде при мен и ми се усмихна....знаеше че ще се зарадвам! Каза ми, че е открила нов блог.....знаеше че ще се зарадвам!

Връзката със света ме кара да се чувствам свободна и жива. Всеки път, четейки между редовете на нечий нов пост, аз се потапям в една нова история завладяваща същността ми и опияняваща сетивата. Пренасям погледа си от страница на страница и се удивлявам от възможността на цветовете и думите да се слеят в едно и да реализират велико творчество. Животът им е дълго пазена тайна, споделената рецепта-повод за вдъхновение.

 Хората се унищожават, мамят и давят в собствените си навици! Елементарното, човешкото е изтрило същността си. Живият не иска да създава, мъртвият не може да споделя.

 Моето мото е "никога не спирай да се развиваш". Не е толкова трудно да изграждаш личността си.
 Човекът е проект на висшото общество....
 Човекът е онази максима, която всички желаят, която бива раздирана от една фикс идея за несъвършенство.
 НИЕ сме творчество на изобилието, на необятното пространство, на неодволетворената човешка плът.

 Ежедневието ни затрупва и много малко са онези плодове на съдбата които успяват да се оттърват от пепелта.
 Животът е пъзел, а ние картонените парченца....всяко едно е отделна част от личността ни, всяко едно жарък поглед на невинно дете. Правим грешки, чести спънки....представете си едно дете(малко, нежно и невинно), а то просто пада. И следва плач, очите плуват в необятен океан, ръцете търсят топлотата, онази подкрепа....Но децата са деца, след минути им минава и отново се усмихват, и отнова се затичват в безмерните слова на родителите. Така децата се справят със своите ''проблеми'', нищо не може да застане на пътя им, нищо не ограничава възможностите им..... Нека бъдем деца, нека усетим безгрижието, онова блажено спокойствие съживяващо порочното и истинско щастие.

 Когато сте тъжни, когато енергията напуска тялото ви, не правете грешката да се свиете, не се затваряйте в негативното мислене....! Погледнете нещата от другата страна, разтворете дланите, раздвижете пръстите, изправете се и погледнете нагоре към бездънното небе. Усещате ли връщащата се положителана енергия, докото зрението все още се бори със светлината. Да..това е силата!Понякога трудно, друг път детинско, но никога невъзможно, защото колкото и сложна машина да е човека, той има чувства. Ние мислим и творим, играем си с природата....

                                                                                                Grazie mille......