Дълго чаках, за да се реша да напиша този пост. Поради една или друга причина се спирах, знам ли, все още изграждам навиците си и изчаквах.....и аз не знам какво. Е дойде и този момент.
За мен храната е изкуство, начин да разкриеш себе си. Чрез вкусовете и ароматите изразявам душата си. Удивително е, когато вкусовите ти рецептори се потопят в опияняващия вкус на добре приготвената храна. Когато сладостта омекоти мозъчните клетки, когато лютото запари дълбоко в теб, когато горчивото разкрие характер. Може би мислите, че е глупаво да пиша по този начин за храната, но всъщност тя играе много изобилствана роля в моя живот!
В интерес на истината от доста години се интересувам от кулинарията (като хоби разбира се), това е моментът ,в който аз оставам сама, всичко се изтегля на заден план и насочвам концентрацията си върху храната.
В момента все повече хора се замислят над това с какво хранят организма си. Все повече се опитват да намерят правилното хранене за техния организъм. Все повече внимават в производството на продуктите, които консумират.....
Близо преди 2 години реших, че трябва да променя това, което организмът ми желае, накарах себе си да започна да изграждам навика да се храня с правилното, да извличам от това което консумирам най-нужното за мен самата.
В началото беше много трудно, защото организмът ти свикнал с един начин на живот и трябва рязко да промени режима си и да се прехвърли в изцяло друго измерение. Този стрес и объркване удря право в психиката на човека, във физиката на човека и застива под формата на бомба със закъснител. Това, което вкарваш в организма си винаги трябва да бъде премислено, да бъде съгласувано със моя начин на живот.
Храната трябва да дава сила, подкрепа за организма ни, тя не трябва да бъде просто поглъщана и смилана. Тя трябва да танцува заедно със организма ни, да защитава, да облагородява.
В началото беше много трудно, защото организмът ти свикнал с един начин на живот и трябва рязко да промени режима си и да се прехвърли в изцяло друго измерение. Този стрес и объркване удря право в психиката на човека, във физиката на човека и застива под формата на бомба със закъснител. Това, което вкарваш в организма си винаги трябва да бъде премислено, да бъде съгласувано със моя начин на живот.
Всеки знае за различните режими на хранене, не диети, защото мразя този термин. Разграничават се на вегетарианци, вегани, суровоядци, джусъри, аюрведа, палео режима, Уестън Прайс, кетогенната диета(високо-мазнинна и ниско-въглехидратна, хората на село . Аз защитавам всеки един от тези режими, защото от всеки един трябва да взимаме по нещо за нашия си режим на хранене. Тоест всеки един сам по себе си има положително влияние и все пак организма ни е съществен фактор в избора над това какво ядем.
От 5 месеца съм официално вегетарианка, защото това както всичко със живота не става изведнъж. Постепенно започнах да отбягвам месото (не умишлено).Просто организмът ми отказваше да го приеме, не се нуждаеше от него и единственото, което правеше е да затруднява храносмилателната ми система. Може би 5 месеца са твърде малко време, за да споделя мнението си, но се чувствам по жизнена и работоспособна. Освен, че поддържам вегетарианския режим на хранене, чета много по темата за храненето, правилното комбиниране на храните и напитките.
Със всеки изминал ден се изясняват все повече въпросите ми относно изкуството да храниш пълноценно. По принцип съм упорит и концентриран човек и може би това ми помага да съм стъпила здраво и да знам какво искам аз и какво иска организмът ми. Целта на храненето е не да ти е само вкусно, а и да помислиш струва ли си дадено нещо да се поеме от тялото ти, дали то ще окаже благоприятна среда за жизнените функции на организма ти.
Обичам да говоря по тази тема с хора, които са грамотни по нея, които желаят да променят нещо в себе си, защото не е лесно рязко да промениш плана на съществуването ни. От личен опит знам, но нито един път не спрях, четох, чета и ще чета, защото ние сме това, което ядем.
За мен бе истинско удоволствие да споделя тези мисли с вас, това беше post изписан на един дъх. Благодаря!
И както винаги ще завърша с един изключително свеж обяд. Наистина лесна и изкльчително благоприятна за сетивата ми рецепта- Свежа доматена супа
Доматена супа ала Мила
Необходими продукти:
около 6-7 малки, добре узрели домата домата(зависи от количеството супа, която желаете)
1 глава червен лук
1/2 ч.ч булгур от лимец
сол
магданоз
джоджен
девисил....каквито свежи подправки са ви под ръка
козе сирене
тиквичка или патладжан( аз имах тиквичка)
Начин на приготвяне:
Задушаваш лука и сипваш булгура с една чаша вода. Като булгура се свари, овкусявам със хималайска сол и черен пипер. Оставян задължително да изстине и тогава прибавям пасираните или на ситно нарязани домати, защото когато домата претърпи топлинна обработка загубва хранителните си плюсове. Поднасям се с малко зехтин, натруошено козе сирене, и изпечена на скара тиквичка.
Grazie e a presto.....
От 5 месеца съм официално вегетарианка, защото това както всичко със живота не става изведнъж. Постепенно започнах да отбягвам месото (не умишлено).Просто организмът ми отказваше да го приеме, не се нуждаеше от него и единственото, което правеше е да затруднява храносмилателната ми система. Може би 5 месеца са твърде малко време, за да споделя мнението си, но се чувствам по жизнена и работоспособна. Освен, че поддържам вегетарианския режим на хранене, чета много по темата за храненето, правилното комбиниране на храните и напитките.
Със всеки изминал ден се изясняват все повече въпросите ми относно изкуството да храниш пълноценно. По принцип съм упорит и концентриран човек и може би това ми помага да съм стъпила здраво и да знам какво искам аз и какво иска организмът ми. Целта на храненето е не да ти е само вкусно, а и да помислиш струва ли си дадено нещо да се поеме от тялото ти, дали то ще окаже благоприятна среда за жизнените функции на организма ти.
Обичам да говоря по тази тема с хора, които са грамотни по нея, които желаят да променят нещо в себе си, защото не е лесно рязко да промениш плана на съществуването ни. От личен опит знам, но нито един път не спрях, четох, чета и ще чета, защото ние сме това, което ядем.
За мен бе истинско удоволствие да споделя тези мисли с вас, това беше post изписан на един дъх. Благодаря!
И както винаги ще завърша с един изключително свеж обяд. Наистина лесна и изкльчително благоприятна за сетивата ми рецепта- Свежа доматена супа
Доматена супа ала Мила
Необходими продукти:
около 6-7 малки, добре узрели домата домата(зависи от количеството супа, която желаете)
1 глава червен лук
1/2 ч.ч булгур от лимец
сол
магданоз
джоджен
девисил....каквито свежи подправки са ви под ръка
козе сирене
тиквичка или патладжан( аз имах тиквичка)
Начин на приготвяне:
Задушаваш лука и сипваш булгура с една чаша вода. Като булгура се свари, овкусявам със хималайска сол и черен пипер. Оставян задължително да изстине и тогава прибавям пасираните или на ситно нарязани домати, защото когато домата претърпи топлинна обработка загубва хранителните си плюсове. Поднасям се с малко зехтин, натруошено козе сирене, и изпечена на скара тиквичка.
Grazie e a presto.....
Правите ли хранителни режими за фитнес диети?
ReplyDelete