Мазнините...силно отричаната истина

Buonasera......

Тази тема е много спекулирана и дълго отричана от самите нас. Мазнините са свързвани с нещо мазно, тежко, неблаготворно за организма ни.

Признавам си и аз бях объркана, но задавaйки много въпроси, четейки статии и книги (препоръчвам книгата на Надя Петрова-експерт по здравословното и балансирано хранене и блогът Good Nature Food) се измъкнах от безкрайния лабиринт от въпроси.

I. Мазнините са едни от най-съществените хранителни вещества. При дефицит на есенциална мастна киселина организмът ни започва да страда от хормонални и сърдечно-съдови прoблеми, алергии, кожни заболявания, на имунната система, може да се стигнe дори до депресия.
II.Мазнинитe, вълехидратите, белтъчините(микронутриенти) са трите най-важни съставки, от които организмът ни се нуждае.
III.Мазнините са третият най-голям  компонент в тялото ни ,(15%) след водата (60%) и белтъчините(18%).
IV.Изключително добър източник на енергия, имайки предвид факта ,че тялото ни по естествен начин приема този източник на енергия.
V.Без мазнините в храненето ни клетките на организма ни  биха били меки и следователно трудно биха могли да усвояват вещества, които са му предоставени.
VI. Важни са за усвояването на мастно-разтворимите витамини А ,Д, К, Е. При дефицит на тези витамини се стиго до проблеми с кожата, косопад, неправилно храносмилане, репродуктивни проблеми...
VII. Изключително важни за усвояването на протеините (особено важен фактор при подрастващите).

Всъщност мазнините са нутриентите, които се разграждат по-бързо дори от въглехидратите, а дават много по-дълготрайна енергия от тях.
Когато не приемаме качествени мазнини, тялото ни се изморява повече и умората се натрупва. Тази умора кара хората да приемат най-често въглехидрати, като от своя страна водят до така наречената адреналинна умора.
Но кои мазнини са най-качествени за организма ни. Това са естествените, които се приемат във вида, в който се срещат.

Омега 3 мастни киселини-това са тези, които организмът ни не можа да синтезира самостоятелно и е нужна да се набавят със храната или с хранителни добавки. Съдържа се в
рибеното масло, лененото семе, орехите, конопа.

Омега 6 мастни киселини са ненаситени и едни от най-проблемните, поради факта, че  хората не познават начина на правилна употреба. Тези продукти са шарланът, сусама, касиса, повечето растителни и ядкови масла.

Наситени мазнини са най-устойчиви на преработка и климат. Съдържат се във животинските мазнини , млечните продукти и яйцата. Една от причините, която оспорва факта , че те са причинители на холестерола е това ,че те винаги се срещат в комбинация с мастно разтворими витамини, които са есенциални за тялото ни. Добри източници на наситени мазнини са кокосовото, гхи,краве масло,  както вече споменах млечните продукти и органи и мазнини на животни

Вредни: всички рафинирани масла, олио, хидрогенирани мазнини като маргарин....

Когато търсих информациямза този пост бях изключително заинтересована. Радвам се, че научих толкова много неща и най-много ми харесва , че мога да го споделя с повече хора.
Не забравяйте винаги  с мярка......


Тиквени мъфини.

Сухи съставки:

1\2 чаша бадемово брашно, 1/2 чаша кокосово брашно(или ситни кокосови стърготини), 1/2 брашно от елда, 1 ч.л бакпулвер, 1/2 ч.л сода, 1 ч.л канела, 1/2 ч.л индийско орехче, 1/2 ч.л джинджифил на прах, 1/2 ч/л ванилия, 1 щипка сол

Течните съставки:

1/2 чаша тиква, 2 яйца, 5 с.л кленов сироб, 1/3 чаша зехтин, 1 чаша кокосово мляко, сокът и кората от 1/2 портокал

1/2 чаша орехи 

Начин на приготвяне:Изпечете тиквата за около 20 мин. Смесете всички сухи съставки, добавете яйцата и след това останалите течни съставки, тиквата. Добавете орехите и разпределете сместа в тавичка за мъфини. Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 20-25 мин.

                                                                                               Grazie.....a presto

Студените вечери....и сладките открития

Buonasera.....

Една студена петъчна  вечер, един бавно движещ се трамвай и аз в меланхолично състояние, изморена,тръгвам по улиците на София в опита да открия истинския дом. Трудно стъпвам, колите остават само ехото от двигателите си, а уличните лампи са включени на нощен режим. Тъмнината крие своите тайни по ъглите на жилищните блокове.

Звукът от превъртането на ключалката е стоплящ душата ми зов. Отварям вратата и виждам себе си изтощена от поредната тежка седмица. Свалям раницата и на мускулите им бива позволено да дишат, а тялото ми да попие празничната атмосфера. Коледната украса е сякаш жива в широко отворените ми очи. Топлината, която бива излъчвана от къщата е съживяваща.

Петък е любимият ми ден от седмицата, въпреки че съм много изморена,  тази умора ме предразполага за бъдещите почивни дни. Обикновено петъчната вечер е  тази, която  ме вдъхновява и освовождава психически.  Тогава създавам плановете, импровизирам, изграждам.

Поведена от тези ми чувства и скорошния ми имен ден реших да направя бонбони, но не какви да е, а Ferrero Rocher , онзи вкус, който събира в себе си коледния дух, който  изгражда бариера между теб и действителността. 

Тези бонбони са  любимите ми и за това реших да експериментирам и създам версия, която не отстъпва по външен вид и още по-малко по вкус.

Тяхно величество, the best Christmas treats....

Шоколадови бонбони Ferrero Rocher 

Необходими продукти:

1 чаша лешници

1 1/2 обелени фурми

ванилия

50 гр. разтопен натурален шоколад и още 50 гр за заливката

Начин на приготвяне:

Ако искате онзи впечатляващ  вкус, е препоръчително да запечете ядките на сух тиган. След което ги стрйте , за да премахнете люспата на лешниците(ако има такава), и да ги наситните с нож или както ви е най-удобно. Оставете цели около 15 лешника, тях ще сложим в сърцевината на това сладко изкушение  Смесват се със смачканите фурми(за по-лесно може предварително да ги накиснете във вода),ванилия и разбира се шоколада. Оформяте на топчета и оставяте в хладилника за около 30 мин. до 1 час. Целта е да се стегнат. През това време разтопете шоколада. Извадете бонбоните от хладилника и полейте малките празнични топчета... и voilà. 

Насладете се на този опияняващ вкус, и осетете празничния дух на Коледа. 

                                                                                                                   Grazie....a presto

Christmas spirit....и една топла рецепта

Buongiorno....

Въпреки странните есенни температури, сутрините си остават вледеняващи. Всяко утро се събуждам рано и това ми дава възможност да попия от импровизираната коледна сутрин. Пристъпвайки право към прозореца, свила юмруци здраво в ръкавите на пижамата, неосъзнато го отварям. Леденият въздух рязко навлиза в стаята и се настанява удобно в затоплените й ъгли. Следва втори полъх, който не отстъпва по сила, сякаш ми удря шамар,  за да се събудя. Очите ми се борят със хоризонта, търсят изход от  зимната картина. Скулите ми придават отбранителна позиция, а устните ми изсъхват и придобиват сив и състаряващ цвят.
Свещта до мен е почти изгоряла и топящия се восък олицетворява смъртоносна снежна лавина.

Желая да разтворя ръце и да отлетя към приказното царство на Дядо Коледа и неговите работливи джудженца.... . На картината й липсва художник......на мен Коледа.
Училището ме е заклещило в тежките си окови и свободното ми  време е на 0.

Единственото нещо, което ме крепи е любимия ми празник от годината, а именно Коледа. Времето лети със пълна сила, както елените на Дядо Коледа препускат заедно с вятъра.Коледния дух е като дрогата, като цигарите, паразитна болест,  която ме кара да се чувствам сякаш положила глава на мек снежен облак. Обожавам таза част от годината, обожавам зимата, цветовете, the winter fashion, канела, тиква, коледните украшения, елхата,ах елхата, музиката......Всичко, всичко.... . Не знам дали има период от годината, който да ме кара да се чувствам толкова жива и пълна с енергия.  Може би това, което ме зарежда най-много е ,че семейството е заедно, срещата със най-скъпите хора е сакрална.
Никога няма да ми стигнат думите , за да опиша колко много се вълнувам... .Дори в момента подскачам на стола в опита да запиша максимално много...
Знам, че до Коледа има още време, но това време минава толкова бързо и как неусетно ще прелети и ще ни обгърне в своя Christmas spirit!!!!!

И понеже и сестра ми е в тази категория на луди по Коледа, решихме да възпроизведем една топла, зимна закуска. Тя дава началото на зимните рецепти, които ще ни заведат до 25 декември.
Различни вкусове, сезонни плодове и щипка коледен дух.

Плодов кръмбъл

Продукти:
плодове (по ваш избор)
1 лъжица сладко
за кръмбъла:
100 овесени ядки,
около шепа две орехи
кокосови стърготини
2 лъжици кокосово масло
канела

Начин на приготвяне:
Плодовете се нарязват и се покриватс тънък слой сладко (вие преценяват колко сладко да сложите . Прави се топинга като се смесва всичко останало до консистенция на трохи. Покриват  се плодовете и се пече на 160-180 градуса.

* Във връзка с предния пост и по-точно киселото мляко, гарнирам кръмбъла с лъжица  козе, кисело мляко, малко годжи бери за разкош....мммм

                                                                                                 Grazie....a presto

Ферментацията....силата на зимата

Buongiorno....

Спокойствието, усмивката по лицето и широко отворените очи към непознатото бъдеще са един старт за чистотата на организма ни. Чувствайки се добре, вдишвайки дълбоко и разпръсквайки енергия ,ние доказваме силата на правилното хранене.

Все по често хората се замислят над това какво от къде набавят необходимата си енергия., над качеството на продуктите, които купуват, над това как правилно да съчетават храните и  дали те се усвояват пълноценно от организма ни. Хиляди въпроси и още повече отговори, към които всеки прибягва и премерва сили. В началото, когато встъпвах във този свят на пълноценното хранене задавах и продължавам да задавам въпроси, ровя се из книги, преглеждам различни сайтове като един от най-често посещаваният е на Надя Петрова (http://nadiapetrova.bg/ ). Която издига в култ ползите от правилната консумация на храни. Разкрива много тайни, рецепти и винаги в рамката на удоволствието от храната.

Четенето на различни статии, хвърлянето в безкрайността от размишления са дейности, с които се сблъсквам всеки ден, защото те ме правят различна. Новите знания ме изпълват с ентусиазъм и ме кара да продължавам да питам, да изпробвам различни и нови продукти, да експериментирам със желанията си и да докажа себе си!

Ето защо една от темите, която ще разгърна днес е ферментацията. Всички знаем за киселото мляко, киселото зеле, туршията, та дори и кимчито (ферментирал продукт произвеждан в Корея)..... . През студените есенни и бъдещи зимни дни древната практика-ферментирането съхраняване на продукти извън сезона (грубо казано)- бива широко разпространена. И тук идва въпросът ,, ....и какво толкова, защо да ферментираме? ''  . Отговорът е прост. Ферментиралите продукти са най-лесния начин да набавим необходимите за организма ни пробиотици, които балансират микрофлората в червото, увеличено количество ензими. Най-просто казано е процес, при който определени продукти( захар, лактоза, въглехидрати) поставени в подходящи условия се разграждат с помощта на бактерии, мая и други микро организми. Този процес драстично увеличава съдържанието на ценни вещества в храните, прави ги по-лесно смилаеми и усвоими за нашия организъм.

Ферментирали продукти:
-богати на пробиотоци
-увеличено количество ензими
-алкално pH
-съдържанието на ценни вещества е увеличен

Камбуча-,,еликсир на живота'' , ,,чудотворна гъба'' 

Производството е познато от векове  и представлява заквасване на подсладен чай(най-често зелен) с гъба камбуча. В рамките на 7-14 дни ,,гъбата'' създава полезна и богата на хранителни вещества напитка, преработвайки захарта и хранителните вещества от чаената инфузия. Действа като натурален елиминатор на токсините в организма ни. Когато влезе в стомаха, тя го залива със храносмилателни ензими, пробиотични бактерии и дрожди, които незабаво започват да смилат недоразградената храна и отпадните продукти , като същевременно унищожава патогенните(бактерии причинители на инфекции) организми преди да са навлезли в организма ни. По време на този процес се образува витамин B, който засилва прочистващия процес и балансира нивото на киселинност в храносмилателния трак. Стимулира регенерацията на епидермиса-неметаболизираните хранителни мазнини, които се събират около мастните жлези и предизвикват акнеобразни заболявания.

Кисело мляко

- сваряваме  прясното мляко и го оставяме да изстине до около 40-45 градуса.
-има различни метода на заквасване :ние разляхме прясното мляко в буркани и добавихме по една равна супена лъжица от добре разбито кисело мляко
-покриваш бурканите с одеяло, за да се задържи температурата в рамките на няколко часа (4-6 часа)

*По-подробно ще се занимавам с ползите от киселото мляко в изцяло нов post.

                                                                                                         Grazie....a presto

Обществото...дълбоки погледи и една различна пица...

Buongiorno.....

Замисляли сте се в каква рутинност живеем.

В забързаното си ежедневие ние не  виждаме, не чуваме, правим не обмисляни крачки, изговаряме думите си на забавен каданс и те просто  изгубват смисъл. Зад кадъра ние сме само едни роби на днешната реалност!

Давим се в собствените си усилия да  сме различни, изгубваме себе си в опита да бъдем забелязани, очите ни са затвор за привилегированите марионетки! Ръцете ни докосват, дланите чувстват, а пръстите говорят.... .

Материята вижда и чува, но дали се е научила да чувства, дали ние сме се научили да чувстваме.

Успели ли сме да заменим всекидневното поглъщане на  средства с най-съкровените чувства да обичаме, помагаме, да бъдем добри и истински ХОРА!

Всеки ден погледът ми се среща с нечий друг, очите ми се свиват и без да искам, без да се замислям си представям живота на този човек, дали има семейство, деца, дали има някой който да го обича истински! Всеки върви със своята история, всеки носи със себе си своя сценарий и играе своята роля. Актьорската игра е заложена във нас самите. Още със раждането, ние вече имаме нашата собствена история....за съжаление там някъде нечии сценарии бива изгубен!

Онези страни,  онези огромни територии, които са зарязани в тайнството на третите светове. Сивотата е застлала своята тъмна пелена, беднотията, малкото храна и вода измъчват гърлата на все още съществуващото ''население'' .

Никога не се замисляме над това какво говорим, защо и как тези думи ще бъдат посрещнати от лицето срещу нас.

Много малко са тези, които знаят как умерено да боравят със словото, защото речта е най-силното оръжие. То уцелва един път, но оставя отворена рана..... .

В желанието да сме себе си, стоварваме тежки камъни върху главите си. Сивотата копнее за своя блян. Безцеремонно жадуваме за открехната врата, за път към новото време. Плет от емоции, чужди чувства и нереални спомени за прокълнатото време ,в което живеем.

Непрестанно нараняваме, викаме в жалкия си опит да бъдем чути! Поклон и уважение към тези, които с кипящо сърце се борят за това да бъдат оценени, от живота и не толкова от него....

Стоим изправени пред обществото, а сякаш сива лента е залепена за устата ни, очите гладат, но не характеризират нищо, като мъгла в непрогледен мрак!

Тежък е въздуха, облаците се простират ниско, кислородът оредява....следва замаяност, погледът ни потъва и аха да паднем..

Трябва да се замислим над това кои сме, какво искаме и как жадуваме да запълним живота си!

Вкусотийката, която ще споделя с вас е сътворена от четири ръце, моите и тези на сестра ми....
Не мисля, че има смисъл да описвам това чудо на вкусови преживявания.....снимките доказват всичко!

Вегетарианска пица с блат от карфиол

Тази рецепта се пресъздаде много бързо. Обяд-БУМ!!! Балансирано, засищащо и разбира се вкусно.

Необходими продукти:
за блата:
3 ч.ч многооо ситно нарязан карфиол( тук малко се изложих, но вкусът си остана превъзходен)
3/4 ч.ч бадемово брашно
1 ч.л. риган
3 яйца
сол и пипер

за топинга:
ами каквото искате аз ,разбира се, заложих на разнообразни сезонни зеленчуци
патладжан
тиквичка
червен лук
чесънчета
малко настъргано цвекло и морков
чушка(люта или не)......

И да не забравя доматен сос за блата.

Начин на приготвяне:
Продуктите за блата се смесват, прави се на тесто и се поставя, като се разстила тънко, върху тава. Пече се около 20 мин. на 180 градуса.
След това се изважда блата, намазва се със доматен сос(пюре, кой каквото има) и се покрива със зарзавата. След около 10-15 мин. се вади, поръсва се с кашкавал или пармезан и допича до съвършенство.
Сервирам със босилек и може малко зехтин...мммм пак започнах да се облизвам!!!

                                                                                                             Grazie.....

Да закусваш или не....

Buongiorno...

Темперaтурите рязко спаднаха, облаците ни обвиха в плътната си прегръдка, а слънцето се бори за своето славно минало....ех, мъчно или не природатa е неуправляема сила.
Хубавото на есента са цветовете, които опияняват и.... и се вливат в една приказна история за принцове и принцеси!


Топлината на домовете ни връща в детството, където бабите и дядовците са ни канили на богати закуски пълни с смехове и детска глъч. Вдъхновена точно от тези моменти на щастие, разбирателство и обич реших, че сега е момента да разгърна мистерията за закусването.
ЗА или ПРОТИВ закусването, плюсовете и минусите, каква трябва да е закуската, ако все пак сме решили да закусваме.
И така първо ще споделя знанията, които изградих върху периодично гладуване или по точно периода от 16 до 24 часа без храна, тоест от вечеря до обяд на следващия ден.
 То има положителен ефект върху: детоксикацията на организма ни
                                                            излишните килограми,
                                                             контролира апетита,
                                                             намалява кръвната захар.
 Неприложимо е  при: ниско кръвно,
                                       проблеми с отделителната система,
                                       при женски хормонални проблеми,
                                       гастрит и язва,
                                       силно отслабнал организъм!

За мен любимото хранене за деня е закуската. Тя ме прави жива и пълна с енергия. Аз се чувствам по-добре, когато сутрин приема храна, ако не го направя рискувам до обяд да ме превземе жесток глад, което ме измъчва и напряга организма ми. Не случайно е казано, че закуската е най-важното хранене за деня. Тя не трябва да бъде приемана като междинно похапване, а като стабилно хранене!
Според най-новите проучвания закуската трябва да е пълна с протеини (протеинова закуска).
         Това включва: яйца,
                                   кисело мляко,
                                   ядкови млека,
                                   ядки,
                                   семена,
                                   ....дори месо и крем супи.
         Изключително голяма част от хората правят голямата грешка да се хранят със плодове за закуска. Плодовете пречистват организмът ни, но не ни дават нужната и дълготрайна енергия, от която се нуждаем всяка сутрин (особено зимата). Груба грешка е  да приемаме рафинирани въглехидрати за закуска (кроасани, хляб, бисквити...), защото те бързо се  разграждат на захари в тялото и както плодовете, няма да ви дадат енергия за цялата сутрин. Тези храни донасят със себе си един целодневен глад и нужда за сладко. Затова, когато следващия път закусите по подобен начин се замислете дали сте помогнали на организма си или сте убили жизнеността си!

Пробвайте и двата вида хранене (периодично гладуване и протеинова закуска), усетете как се чувства организма ви и сами преценете какво да предприемете за напред.

Надявам се, че този пост ви е дал отговор на въпросите, които сте се питали покрай темата за закусването или не.

Давам една примерна закуска богата на фибри, протеини...

Чия пудинг

Чия семената(храна за бягащи) са богати на калий(два пъти повече от бананите), натрий, калций(два пъти повече от млякото), фосфор, цинк....Значително количество протеини(два пъти повече от колкото на повечето зърнени култури).
Съдържат полиненаситени, наситени, наситени мастни киселини повишават положителните й функции. Много омега-3 мастни киселини и алфа-линоленова киселина. Голяма количество антиоксиданти.
Необходими продукти:
2 с.л чия
4 с.л кокосово мляко или друго ядково мляко
ядки
мед, агаве или кленов сироп
годжи бери

Начин на приготвяне:
Чията заедно с млякото се оставя за една нощ или минимум 30 мин. да престои. На следващия ден се сервира със нарязан плод(в случая праскова), начупени ядки, годжи бери, поръсете със мед или друг източник на сладост (но не прекалявайте, само толкова колкото чията да не е безвкусна). Добавям малко мюсли или крънчи мюсли и хапвам с удоволствие.

                                                                                                                                    Grazie e a presto!

Храната и здравето (част 1)

Buongiorno....

Дълго чаках, за да се реша да напиша този пост. Поради една или друга причина се спирах, знам ли, все още изграждам навиците си и изчаквах.....и аз не знам какво. Е дойде и този момент.

За мен храната е изкуство, начин да разкриеш себе си. Чрез вкусовете и ароматите изразявам душата си. Удивително е, когато вкусовите ти рецептори се потопят в опияняващия вкус на добре приготвената храна. Когато сладостта омекоти мозъчните клетки, когато лютото запари дълбоко в теб, когато горчивото разкрие характер. Може би мислите, че е глупаво да пиша по този начин за храната, но всъщност тя играе много изобилствана роля в моя живот!

В интерес на истината от доста години се интересувам от кулинарията (като хоби разбира се), това е моментът ,в който аз оставам сама, всичко се изтегля на заден план и насочвам концентрацията си върху храната.

В момента все повече хора се замислят над това с какво хранят организма си. Все повече се опитват да намерят правилното хранене за техния организъм. Все повече внимават в производството на продуктите, които консумират.....

Близо преди 2 години реших, че трябва да променя това, което организмът ми желае, накарах себе си да започна да изграждам навика да се храня с правилното, да извличам от това което консумирам най-нужното за мен самата.

В началото беше много трудно, защото организмът ти свикнал с един начин на живот и трябва рязко да промени режима си и да се прехвърли в изцяло друго измерение. Този стрес и объркване удря право в психиката на човека, във физиката на човека и застива под формата на бомба със закъснител. Това, което вкарваш в организма си винаги трябва да бъде премислено, да бъде съгласувано със моя начин на живот.

           

Храната трябва да дава сила, подкрепа за организма ни, тя не трябва да бъде просто поглъщана и смилана. Тя трябва да танцува заедно със организма ни, да защитава, да облагородява.

Всеки знае за различните режими на хранене, не диети, защото мразя този термин. Разграничават се на вегетарианци, вегани, суровоядци, джусъри, аюрведа, палео режима, Уестън Прайс, кетогенната диета(високо-мазнинна и ниско-въглехидратна, хората на село . Аз защитавам всеки един от тези режими, защото от всеки един трябва да взимаме по нещо за нашия си режим на хранене. Тоест всеки един сам по себе си има положително влияние и все пак организма ни е съществен фактор в избора над това какво ядем.

От 5 месеца съм официално вегетарианка, защото това както всичко със живота не става изведнъж. Постепенно започнах да отбягвам месото (не умишлено).Просто организмът ми отказваше да го приеме, не се нуждаеше от него и единственото, което правеше е да затруднява храносмилателната ми система. Може би 5 месеца са твърде малко време, за да споделя мнението си, но се чувствам по жизнена и работоспособна. Освен, че поддържам вегетарианския режим на хранене, чета много по темата за храненето, правилното комбиниране на храните и напитките.
Със всеки изминал ден се изясняват все повече въпросите ми относно изкуството да храниш пълноценно. По принцип съм упорит и концентриран човек и може би това ми помага да съм стъпила здраво и да знам какво искам аз и какво иска организмът ми. Целта на храненето е не да ти е само вкусно, а и да помислиш струва ли си дадено нещо да се поеме от тялото ти, дали то ще окаже благоприятна среда за жизнените функции на организма ти.

Обичам да говоря по тази тема с хора, които са грамотни по нея, които желаят да променят нещо в себе си, защото не е лесно рязко да промениш плана на съществуването ни. От личен опит знам, но нито един път не спрях, четох, чета и ще чета, защото ние сме това, което ядем.

За мен бе истинско удоволствие да споделя тези мисли с вас, това беше post изписан на един дъх. Благодаря!


И както винаги ще завърша с един изключително свеж обяд. Наистина лесна и изкльчително благоприятна за сетивата ми рецепта- Свежа доматена супа

Доматена супа ала Мила

Необходими продукти:
около 6-7 малки, добре узрели домата домата(зависи от количеството супа, която желаете)
1 глава червен лук
1/2 ч.ч булгур от лимец
сол
магданоз
джоджен
девисил....каквито свежи подправки са ви под ръка
козе сирене
тиквичка или патладжан( аз имах тиквичка)

Начин на приготвяне:
Задушаваш лука и сипваш булгура с една чаша вода. Като булгура се свари, овкусявам със хималайска сол и черен пипер. Оставян задължително да изстине и тогава прибавям пасираните или на ситно нарязани домати, защото когато домата претърпи топлинна обработка загубва хранителните си плюсове. Поднасям се с малко зехтин, натруошено козе сирене, и изпечена на скара тиквичка.

                                                                                                       Grazie e a presto.....

Началото на едно неизживяно пътуване

Buon Giorno! (Добро утро!)

Започвайки да пиша ,знам че това е началото на едно новo за мен изживяване.

Започвайки да пиша ,знам че това е една нова реализация във все още краткия живот на едно шестнадесетгодишно момиче.Съзряно мислене ,което искам да споделя с вас ,моите читатели.И тук е мястото да кажа ,че това ще е частта от моя живот ,частта ,която ме кара да се усмихвам ,да плача ,да се възмущавам! Моментите на слабост няма да са от значение ,защото аз съм от позицията на човек ,който не е по оплакванията и страдалческите драми..... .Ще покажа на живота че не той командва ,а аз!  

Искреността е на първо място в нашето ''животинско'' опознаване ,така че тук пердето е свалено ,маските падат и сърцето изказва своята ясна позиция...все пак не случайно през 1949 година Всеобщата декларация за правата на човека гласи ,че всеки човек има право на убеждение и на изразяването му.

Но стига вече с тези тежки и прочувствени  ''слова'', нека насочим погледа си към заглавието ,което ясно показва ,че тук е мястото ,където ще осветим Храненето като изкуство ,Модата като отношение ,израз на твоята душа и не на последно място ЖИВОТА(пътувания ,желания ,мисли и чувства). 

Тези три теми ме вълнуват искрено и са най-често подхващани от моята ''крехка'' възраст. Затова най-вероятно всяка една ще бъде разпъната пред аудиторията като обществено достояние.... .

Ами  ,като за начало ,май не е зле .Какво мислите?! Не знам... ,ще видим в последствие.

                                                                                                                                                                                                                                      Grazie mille... A presto (Благодаря ви много...До скоро)